Едва ли има друг човек, който и в късна вечер, и рано сутрин толкова бърза да прочете новини за Куба. Както знаете, сега тя, след 64 години, отново е на ръба на оцеляването… Заради капризите на един луд човек, който в случая е американски президент. А с Куба ме свързва буквално оцеляването ми в последните 15 години. Точно преди 15 години си стегнах куфара и тръгнах по дестинацията София–Париж–Хавана. Търсех помощ за себе си – имах много сериозни основания да смятам, че диагнозата „рак“ пак ще посети тялото ми. Оказах се напълно права, уви! А добър приятел – онколог от Израел – ми писа, че в Куба има създадено нещо, което е засекретено, защото е свързано с лечението на Фидел Кастро. И че той също много би искал да го разбере, но между Израел и Куба няма дипломатически отношения и пътуването му дотам е невъзможно. А на мен колко ми трябваше… Накратко казано – тръгнах. Пристигнах. Кубинското посолство в София ми беше подготвило „почвата“, благодаря им. Срещнах се с невероятни хора – учени, лекари, гледах лаборатории, питах… Почти на всяка крачка срещах кубинци, завършили в България и готови да ми помагат. И накрая заседнах пред един невероятен човек с странното име д-р Хосе-Антонио Фрага-Кастро… Такива ми ти работи. На следващата година ме поканиха на Международен конгрес по онкология – дойдоха медици от над 160 държави. Примитивната ми представа за Куба буквално се разпръсна на парчета. А аз хвърлих всички усилия да съм първият човек в България, който знае що е то „Видатокс“ и защо означава „отрова за живот“. Така се добрах до нещото, което ми трябваше… Малко по-късно ракът ме удостои с втора диагноза, но пък вече имах добри съвети и най-важното – бях убедена в сигурната помощ.Д-р Фабио…д-р Домингез…д-р Рамирес…сърдечната д-р Гевара… Все създатели на нещото „Видатокс“,заради което тръгнах към другата страна на планетата…Издържах всичко,през което трябваше да премина – защото, за разлика от първия път, вече си имах здрава подкрепа вътре в тялото и всичко, което очаквах като много трудно преживяемо, не ми се случи. По-лесно съвземане, по-бърза ремисия… Оттогава следвам указанията на добрия приятел д-р Фабио, между впрочем и директор на фармацевтичния завод в Сиенфуегос, който произвежда препарата от син скорпион. Продължих по негови указания години наред в тъй наречената предпазваща схема. И когато преди три месеца една бучка на шията ме „подгони“ и ме „сдоби“ с направление, в което пишеше „Предполагаема диагноза: рак на щитовидната жлеза“, страхът се редуваше с успокоението: „Не е възможно! Има какво да ме пази.“ След един месец смяна между „няма да издържа“ с „не е възможно“, буквално седнах на един тротоар, за да разчета спокойно: „Няма следи на злокачественост“. Благодарих на съдбата, благодарих мислено и на онези хора на хиляди километри от мен, които ми помогнаха да си казвам: „Не е възможно! Не би го допуснал…“. Сума благодарности изписах в много посоки. И тъкмо отмина редуването страх – сигурност, американският президент ме зашемети – ще напада Куба… Няма да напада Куба, но ще ѝ прекрати енергията… доставките… Ще я чака сама да падне… Така че сега всеки ден по няколко пъти отварям новините по различни надеждни медии – какво става… Моят надежден помощник, „чистачът“ Видатокс, както го нарича д-р Фабио, навярно също ще изчезне… Изчислявам си: ако там всичко рухне и спре всякакво производство, вносът от Куба ще се прекрати. Последният срок на годност, който имаме от последната ни пратка, е с дата юли 2027 година… А след това?! Откъде ще идва здравата ми надежда: „Не е възможно – не би го допуснал…“. И треперя – заради лудостта на един човек, който руши… руши… руши… И има голяма вероятност да ме лиши и мен от една много специална и много важна помощ, която получаваме от Куба.
Shopping Cart