В Китай се отглеждат стотици сортове чай. Чайовете по своята разновидност също са стотици- зелени, черни, червени, жълти, даже бели…
За да се отличат най-забележителните сортове, в Китай периодично се извършва т.н. класация на „Десетте знаменити чайове”. И макар че срещу, тази класация има немалко възражения от ощетените, повечето от класираните сортове са безспорни фаворити в отглеждането и производството на чай.
Нека да ви запозная с най-добрите от най-добрите. Но в началото -малко история.
Още преди повече от хиляда години древният писател-философ и историк Лу Юй в своето съчинение „Чаен канон” разделя Китай на 9 условни райони,оглавявани от 9 династии. Всеки район и династия си имат, освен всичко друго и свой чаен фаворит. Той е нещо специално, приемал се като белег на върховното духовно изящество на властелина и неговото семейство. Затова за някои от владетелите са били създавани специални „градини на императорския чай”.Династията Мин например предпочитала чай от планините У-и, събран преди да паднат летните дъждове. Династията Тан държала на своя сорт Янсен-ча…
Новото време идва и с нови познания за китайските чайове. Вече е отдавна известен факт,че зелените чайове имат специални антиракови качества и светът буквално се „залива” под една или друга форма с екстракти или запарки от зелени чайове. Най-добрите антиракови програми също категорично ги включват в предните позиции. Но сега нека погледнем китайския чай от друга гледна точка…
От векове се води противоборството на сортовете и техните качества. Постепенно в десетилетията на нашето време се е оформило нещо като „Топ 10” на китайските чайове. Макар че отвреме-навреме засиява ново име, по принцип съставът на тази почетна десетка на изяществото и здравето остава малко променен. Ето го:
- Сиху Лунцзин /”Син на небето”/;
- Дунтин Билочун/”Една нежност-три свежести”/;
- Хуаншан Маофен/”Цветът на слоновата кост”/;
- Цзюншан Инчжен/”Сребърни игли”/;
- Цимен Хунча/”Ароматът на Цимен”/;
- Люан Гуапян/”Плоски семчици”/;
- Тайпин Хоукуй/”Нишката на червената коприна”/;
- Синян Маоцзян /”Косички и остриета”/;
- Фенхуен Данцун /Сунско дърво”/;
- Анси Тегуанин / „Богинята на милосърдието Гуен”,а също и „Желязната богиня на милосърдието Гуен”/
Шест от тези елити са сортове на зелените чайове, а един-от вида „Улун”.Показателен факт е,че тъкмо „Богинята на милосърдието Гуен” съчетава в себе си изключителните качества на зелените чайове, с началните елементи на „черната” ферментация- такава е технологията на подготовката и. Може би точно затова в този уникален сорт са се събрали най-добрите антиканцерогенни качества на различните чайове..Особена чест, която е защитена по особено достоен начин- „Богинята Гуен” е единствения в света патентован зелен чай и винаги е елемент в добрата онкодиетотерапия.
А сега накратко ще разкажа за онези няколко сорта зелени чайове от тази прочута десятка, които ще намирате в нашия център „Неогенезис”:
1. Гуен-ин
На първо място, естествено, но не защото е винаги предпочитаният ми любимец.
„Тее Гуен-ин”-чаят, наричан с поетичното име „Богинята на милосърдието Гуен”.В някои китайски книги се среща и като „Желязната богиня Гуен”.Нека не ви подвежда десетото място, на което го изписват.
Там го поставят не според качествата му, а защото е представител на особен сорт, който е нещо като топла свръзка между зелените и черните чайове. Напомням, че е особен вид световен първенец- само той има честта да бъде патентован заради изключителни антиканцерогенни качества.
Но какво е да си чай „улун” ?
Думата „улун”, която в европейски вариант е „оолонг”, означава „черен дракон”. Улуните са смятани за чаеното съвършенство, защото самото им производство е уникално. Всъщност те са междинното свързващо звено между неферментиралите зелени и напълно ферментиралите черни чайове. Наричат ги още и синьо-зелени чайове.
Правят ги почти по същата технология и от същите листенца, като зелените. По специален начин, разпръснати върху бамбукови дървени линии,се сушат пряко под слънчеви лъчи, за краткото време от 30-60 минути.След завяхването чаените листенца се поставят в бамбукови кошници и на всеки час се разбъркват, като се внимава да не се начупват… Настъпва времето на особения ефект-зелените листенца започват да „поръждавяват” по края си, докато навътре си остават все така зелени. В момента, в който става това „оръждавяване” на ръбчетата, процесът на окисляване моментално бива прекъснат. Тоест, чаят е вече „улун” и веднага се суши по специална бърза процедура, после се завива, после окончателно се досушава.Който не е виждал „улунът” Гуен -ин, ще го види и пие при нас.
Има над 15 вида прочути „улуни”,но „Желязната богиня на милосърдието Гуен-ин” е изключителна, неповторима. Поне според мен, пиещата я вече 8 години. Чаените и дървета растат в района Анси на провинция „Фуцзян”.Никъде другаде не можете да ги срещнете…С качествата си „Богинята” е известна като лечебно средство срещу рака още от 17 век.
На външен вид е като малки полусфери, завити по специален начин, тъмно-зелени,с кафяви крайчета.Запарката и е с характерен светлозелен до златист цвят, със специфичен прасковено-меден привкус и аромат. След като изпиете течността, в устата обикновено се чувства лек меден привкус.
Присъства в онкодиети, препоръчвана за профилактика срещу онкологични заболявания, при нарушена обмяна на веществата….Изобщо-Богиня!!!
Може да се запарва няколко пъти последователно. В една китайска легенда прочетох, че първата запарка се казвала „сила”,втората-„нежност”, а третата-„деликатност”.
2. Синху Луцзин
Зелен чай, вече 2 века никой не може да му отнеме челното място в десетката.
Преди много векове император Цян Лун ,при едно свое пътуване, отпил от местен сорт чай и бил толкова възхитен, че заповядал да му се огради специално място с 18 дървета. Нарекли ги „императорския чай”.Самото му име означава „Син на небето” и то още повече се прочуло по тъй наречената Поднебесна земя. Днес няма китаец, който да не знае какво означава името Синху Лунцзин.
Този зелен чай, по признанието на големите познавачи, притежава следните 4 скъпоценни качества: изумруден цвят след запарка, чист аромат, съвършен вкус, прекрасен вид. За да можете да го оцените, ви трябват порцеланова чаша, стиска от 2-3 грама чай и заливка със 150-200 гр. мека и чиста /в никакъв случай от крана и не и минерална!!!!/ вода с температура около 80 градуса.
Запомнете тази технология, защото тя се прилага при всички видове зелен чай.
След 3 минути откривате похлупачето на чашата, прецеждате и…наслаждавайте се! Може да се запарва още 3-4 пъти.
А и ползата е огромна!!!
3. Дунтин Билочун
Всички чаени храсти от този сорт растат, обградени от плодни дръвчета-праскови, круши, сливи, мандарини…Казват, че така чаените храсти дишат само плодов въздух и се препълват с аромата на плодовете. Затова чаените листенца на този вид се берат в периода, когато плодните дръвчета започват да прецъфтяват.Така билочун добива неповторим вкус и аромат…Разбира се, казват си думата и свойствената за тази част почва, микроклимата около езерото Тайху… Тъй като този сорт чай се създава от най-младите листенца ,той е много богат на аминокиселини и полифенолови съединения, спомагащи за укрепване на здравето. Заради всичките му качества го определят като чаят с цветен аромат и плодов вкус. С едно и също количество чай могат да се правят няколко запарки, не го забравяйте!
4. Хуаншан Маофен
Тези чаени храсти растат в района на прочутите планини Хуаншан на проинция Анхой.И той е императорски любимец и от пет века се смята като подаръчен чай, което пък се приемало като белег на изискан вкус. Този чай се дели на 4 групи, те пък- на три подгрупи всяка.
Групата на зеления „Маофен” ,наричана още „цветът на слоновата кост” или „жълто-златните власинки” , е привилегирована и в друг смисъл-специално за Маофен е създаден китайската глинена чаена посуда.Само като краен вариант се използват стъклени или порцеланови съдове.
Освен специфичният очарователен мирис и цветът на слонова кост, запарката съдържа всички богатства, които са необходими като прочистваща и профилактична част във всекидневната диета на всеки, който се бори или иска да се предпази от рака.
5. Кудин
Той е тук по моя лична класация, макар че много искам да го видя сред чаения „Топ 10”.Важното е да ви убедя- изключителен е!
Една от легендите го свързва с управлението на император Тан /744година/.Малко след като се оженил за Ян Гуйфей, една от четирите христоматийни красавици на Китай, императорът издал указ за събиране на всички рецепти за красота по цялата земя на Поднебесната империя..Един от неговите приближени, заловил се да издири секрета на „дългата човешка пролет”,тоест на дългата младост, достигнал до манастир в района Сикуншан. Млад монах подробно му разказал за прочистващия ефект и поддръжката на тялото чрез чая кудин. На тръгване му подарил бъчвичка с лично събиран чай, който придворния съобразително преподарил на красавицата Ян. Тя се насладила на ефекта на чая кудин и го намерила крайно полезен за личната си хубост. Посланикът получил награда, а манастирът- специална императорска милост.
В средновековен китайски летопис подробно се разказва за лечението на основателя на династията Чжу Юанчжан. На императора, страдащ от болестта „дворцов възел”/разбирайте преплитане на червата/, приготвили запарка от чай кудин, който заличил болката и постепенно премахнал преплитането. Оттогава чаят кудин има статус на „придворно изцеление” на династията.
И накрая една почти нова, но съвсем истинска случка- военно подразделение получава тежка бойна задача. Бойците били изтощени, защото без почивка, денем и нощем, бързали да заемат набелязаната височина. Преобладаваща част от войниците вече били с температура, главоболие, треска..Един от командирите изпратил група войници до близкото село със задача да донесат чай кудин. Само няколко часа след изпитите запарки, мнозинството от войниците забравили за треската и виенето на свят.
Към всичко това добавям моето лично мнение- страхотен е! Но с едно предварително предупреждение-няма нищо общо с вкуса на другите видове чай,защото в буквалния смисъл горчи като отрова…
За да имате бегла представа, трябва да знаете един от преводите на думата „кудин”-„горчив огън”. Първоначално тази горчивина сякаш те прорязва, после започва постепенно променящ се вкус, идва прилива на сила и свежест, после даже се усеща леко сладък вкус в устата…
Въпросът е да си намерите първоначалната схема за изпиване.
Моята лична хитрина: щипка листа кудин,150-200 гр гореща вода,запарване за 2-3 минути,прецеждане.
След като поизстине малко, чаят може да се пие спокойно /запомнете:никой чай не се пие горещ!!/.Предвидливо сложете 2-3 зрънца едра кафява тръстикова захар в устата.В момента ,в който усетите, че се е разтопила върху езика, изпийте запарката буквално на един дъх. Следата от горчивината е дреболия, само след минута-две започва освежителния и пречистващ ефект на кудин.
Не забравяйте правилото на китайския чай-листенцата не се изхвърлят,те служат за втора,трета,четвърта запарка в същия ден.